Има ли план Б за ERM2

Има ли план Б за ERM2

Posted on

България ще подаде молбата за приемане във Валутния механизъм 2 (ERM2) преди последното заседание на Европейския съвет по време на българското председателство. Това твърдо намерение бе обявено както от финансовия министър Владислав Горанов, така и от премиера Бойко Борисов. И двамата подчертават факта, че страната изпълнява формалните Маастрихтски критерии с изключение на задължителния поне двегодишен престой в ERM2.

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова коментира на 3 юни пред БНР, че при това положение евентуално отхвърляне на молбата за членство ще е проява на двоен стандарт. Това идва да покаже, че е налице обща съгласувана позиция на ГЕРБ.

Формално молбата се подава от МФ и БНБ, но водещо е политическото решение.

Сегашната позиция на управляващите драматично се отличава от категоричното мнение, изразено в една статия от 3 март 2017 г. на Владислав Горанов по повод желанието на служебното правителство да подаде молбата за членство в ERM2:

„Непремерените действия по отношение на присъединяването на лева в ЕИП2 и на страната в еврозоната, чийто краен резултат би бил неуспешен, не са безобидни, а ще имат точно обратня ефект – ще ни отдалечат от членство.“

Освен това г-н Горанов тогава твърдеше:
„Днешното виждане в еврозоната е, че вече в нея трябва да бъдат допускани единствено подготвени страни, чиито икономики не изпитват структурни проблеми и са достатъчно конвергирали към еврозоната… Номиналното покриване на критериите от Маастрихт е необходимо, но вече недостатъчно условие… България изостава по отношение на реалната икономическа конвергенция, а за приемането на една страна в еврозоната е необходима именно такава конвергенция (при това тя трябва да бъде постигната преди присъединяването, а не след това).“

За година и 3 месеца финансовият министър и цялото правителство са придобили достатъчно решимост, за да твърдят, че ще е проява на двоен стандарт, ако Икономическият и финансов комитет отхвърли молбата на МФ и БНБ въз основа на критерии, различни от Маастрихтските. И ако преди Владислав Горанов бе склонен да се съгласи, че еврозоната се развива и готовността за присъединяването трябва да се оценява на по-широка база, сега той иска да се следват само изрично записаните правила (т. нар. номинална конвергенция). Тези правила, създадени през 1991 г., се оценяват чрез докладите за конвергенция на ЕЦБ и ЕК, като те дори не са предварително условие за ERM2, а за еврозоната. Ключовото изискване е при приемането на лева в ERM2 да има увереност, че страната ще изпълни критериите от Маастрихт по устойчив начин. Това (главно чрез критерия на инфлацията) насочва вниманието към реалната конвергенция и макроикономическите дисбаланси.

Какво се измени за една година, за да се стигне до сегашната позиция на МФ?

Преди всичко, налице са някои безспорни промени към по-добро. България излезе от процедурата  по прекомерни макроикономически дисбаланси през март 2018 г., а конвергентните доклади на ЕК и ЕЦБ отбелязаха този напредък (но и институционалните слабости). Рейтингът бе повишен от „Фитч“ и S&P500, като при последната агенция и перспективата бе променена на положителна. Страната отбелязва 19 поредни тримесечия с ръст на БВП (на год. база).

Но се случи и нещо друго. Присъединяването към Банковия съюз – преди само възможност за страни извън еврозоната, от миналата пролет и особено след публикуване на декемврийския пакет с предложения за реформи в ИПС, вече е предварително условие за членството в ERM2. Това бе потвърдено от вицепрезидента на ЕК Валдис Домбровскис при посещението му в София в края на април и се предполага, че присъства в пътната карта, която трябва да е получена от българските власти.

Българското правителство и отделни лица от БНБ отхвърлят присъединяването към Банковия съюз преди ERM2. Според премиера Бойко Борисов страната ще кандидатства за членство след като влезе в ERM2. Подуправителят на централната банка Калин Христов в една твърде категорична за централен банкер статия изобщо отхвърли идеята за членство в Банковия съюз, докато страната е извън еврозоната. Според Менда Стоянова обаче двата процеца – членството в ЕRM2 и в Банковия съюз трябва да се развият паралелно.

Възможно ли е предвид по-доброто макроикономическо представяне на страната, нейното желание да се присъедини към ERM2 да бъде посрещнато положително, въпреки колебанията й по отношение на Банковия съюз? Сигналите от Брюксел не са окуражителни. Поначало с наближаването на края на българското председателство, шансовете за по-благоприятно третиране намаляват. Решителното заседание на Съвета в края на месеца ще търси компромис между минималистичните реформи, поискани от германския канцлер Ангела Меркел и по-широкия план, за който настоява френският президент Еманюел Макрон. Да не забравяме, че ЕК и ЕЦБ също имат своите виждания за реформата на еврозоната. На този фон и предвид несигурността, която създава новото правителство на Италия, има риск разширяването на валутната зона да изпадне от приоритетите. Допринасят и други противоречия, включително очертаващия се сериозен спор за новата бюджетна рамка. Сякаш през 2017 г. Европа наистина бе по-готова да направи „неустоимо предложение“ на страни като България.

От друга страна, поне що се отнася до завършването на Банковия съюз, на ниво еврозона бе постигнат  напредък с одобряването на промени, които може и да изглеждат технически, но са важни от гледна точка на централната идея данъкоплатците да не спасяват банки (или да го правят в краен случай). Но юнското заседание на Съвета няма да даде отговори на редица важни въпроси, свързани с бъдещото на еврозоната. Със сигурност сред тях няма да е изграждането на единната схема за гарантиране на депозитите – последният стълб на Банковия съюз. Остава неясна съдбата на т. нар. Сигурен актив – ключово предложение от миналогодишната програма за реформи на ЕК и подкрепяно от ЕЦБ. В интервюто си за FAZ германският канцлр Ангела Меркел очерта минимални възможности за компромис – например, по отношение на стабилизационната функция на евробюджета и трансформирането на Европейския стабилизационен механизъм.

Дали на фона на всички тези нерешени въпроси ще се отвори възможност за благосклонно разглеждане на българската молба за приемане в ERM2. Представител на европейска институция, който пожела анонимност, тъй като по принцип няма право на изявления, коментира, че е много вероятно българската молба, ако бъде подадена без ангажимент за присъединяване към Банковия съюз, да бъде отхвърлена. Никой няма да поеме риска да отстъпи от вече заявени предварителни условия, коментира източникът.

Тук е важно да се уточни, че решението за приемане в ERM2 се вземат с консенсус, тоест достатъчно е един финансов министър от общо 20 (19-те страни в еврозоната+Дания) или пък само ЕЦБ да е против, за да бъде отхвърлено това искане.

В София обаче вярват, че имат шансове за успех, като се позовават както на изключването на страната от групата с прекомерни макроикономически дисбаланси, така и на последните конвергентни доклади. Българската страна ще се опита да убеди финансовите министри, че спазва по-добре критериите на Пакта за стабилност и растеж, отколкото го правят много от тях.

Но стои въпросът дали МФ има план Б за приемането на страната в ERM, ако юнската молба получи отказ (процедурата за одобряване е ясна, но не и за евентуално отхвърляне). Според една хипотеза, властите в София си дават сметка, че молбата може да бъде отхвърлена, но държат да използват момента на публично внимание към България и доброто състояние на публичните финанси, за да представят това като нарушение на собствените правила от страна на ЕК и старите членки.

България наистина покрива формалните критерии и ние вече наблюдаваме как през последните седмици това се превръща в главна опорна точка. Тази кампания не е само с цел вътрешна мобилизация преди предстоящите евроизбори, а вероятно ще използва аргумента за несправедливо третиране на молбата за членство в ERM2 при бъдещи преговори с ЕК и страните от еврозоната, в това число за условията на членство в Банковия съюз. Има доста неясноти за това как страни извън еврозоната биха участвали в т. нар. механизъм на тясно сътрудничество (Банковия съюз за страни извън еврозоната), включително как ще се определят вноските им. По тези въпроси може да се търсят отстъпки, но не е изключено да се търсят и отстъпки по отношение на обхвата на надзора.

Освен това предстои договарянето на конкретните ангажименти, които страната ще поеме във връзка с присъединяването към ERM2 и еврозоната. Тези ангажименти, които засега не се коментират публично, както и съдържанието на т. нар. пътна карта, са ключови.

Едно е сигурно – българското правителство започва рискова игра, а залогът е голям, както коментира сам финансовият министър Владислав Горанов преди година.

 


Тази седмица в Брюксел се проведе BEF 2018 – годишното събитие на дирекция ECFIN на Европейската комисия. Този форум дискутира ентусиазирано дигиталното бъдеще на Европа, но по отношение на реформите в еврозоната мненията бяха  предпазливи. На него не само не се спомена за разширяване на еврозоната, но и не бяха споменати много от спорните предложения, свързани с т. нар. пътна карта за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз от декември 2017. И президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер, и шефът на Еврогрупата Марио Сентено се ограничиха до това, което вече е известно и сигурно.  Но амбициите за ИПС бяха много по-големи. Забавянето на реформите в еврозоната (до голяма степен заради трудното сформиране на правтелство в Германия) разкри големите несъгласия между страните. Както обобщи директорът на ECFIN Марко Бути, нужно е да се пресекат много червени линии, за да се постигне напредък на юнското заседание на Европейския съвет.