Предстоят промени в Закона за БНБ

Предстоят промени в Закона за БНБ

Posted on

На страницата на Министерство на финансите е публикуван за обществено обсъждане проект за изменение на Закона за БНБ. Той цели да изпълни препоръките от конвергентните доклади, свързани с централнатата банка и е важна част от подготовката на страната за участие в еврозоната.

Докладите за конвергенцията на ЕК и на ЕЦБ установяват несъответствия в следните области:
– съответствие с разпоредбите на Договора (чл. 130) и Устава (чл. 7 и 14.2), свързани с независимостта на националната централна банка, в това число институционалната и персоналната независимост;
– съответствие със забраната за парично финансиране (чл. 123 от Договора, чл. 21 от Устава); и
– правна интеграция на националната централна банка в Евросистемата (адаптиране на националното законодателство с оглед бъдещо въвеждане на еврото). По отношение на изискванията за правна интеграция на националната централна банка в Евросистемата, правната рамка следва да бъде подготвена и да влезе в сила към датата, на която държавата-членка с дерогация приеме еврото, поради което законопроектът не
съдържа предложение за промени в тази област.

Промени, свързани с независимостта

Предлага се изменение на чл. 44, така че да се гарантира независимост и от институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз и правителствата на другите държави-членки.

Едно от основанията за предсрочно освобождаване на член на УС е разширено, така че да съответства на Устава на ЕЦБ – „ако е признат за виновен за съществено нарушение“, вместо ако „ако е признат за виновен за съществено нарушение на служебните задължения”.
Актовете за предсрочно прекратяване на членовете на УС на БНБ Европейската система на централните банки ще могат да се обжалват пред ВАС.

Забрана за парично финансиране

Забраната за финансиране на правителството, предвидена в чл. 45, се разширява, като се добавят институциите, органите, службите, или агенциите на Европейския съюз и на другите държави-членки.
Освен това се предвижда нов текст, който предвижда, че Българската народна банка не може да закупува нито на първичния, нито на вторичния пазар, дългови инструменти, емитирани от българската държава и общини, както и от български държавни и общински институции, организации и предприятия от публичния сектор. Това позволява на централната банка да закупува ДЦК на страни от еврозоната. Интересна е забраната за закупуване на ДЦК на вторичния пазар, която означава, че заради валутния борд БНБ е по-ограничена в операциите си от централните банки в еврозоната. Те имат забрана да придобиват дълг на правителствата си на първичния пазар (забрана за монетизиране). Но те имат право да купуват ДЦК на вторичен пазар (това и правят в рамките на програмата за количествени облекчения), като на страни като Естония, които де факто нямат държавен дълг е дадено правото да купуват книжа от държавни компании. Досега тази забрана не беше ясно определена в българския закон, като ал. 1 на чл. 45 казваше, че се забранява финансиране на правителството включително чрез придобиване на дългови инструменти. Предполага се, че този текст отново ще претърпи промяна при присъединяване към еврозоната.

От останалите изменения най-интересна е тази, която определя като служебна тайна операциите по управление на брутния международен валутен резерв.