Съгласия и несъгласия за еврозоната

Съгласия и несъгласия за еврозоната

Posted on

Основните политически сили желаят присъединяване на България в еврозоната, но запазват различия за начина, по който трябва да стане това. Това стана ясно по време на конференцията Европа отново на път, организирана от лидера на ПЕС Сергей Станишев и евродепутата Ева Майдел.

Интеграционните процеси текат бързо в самата еврозоната и за България е важно е да е част от ядрото на валутния съюз. Това бе очевидният пункт на съгласие между политиците. Те обаче остават на различни позиции за това дали страната трябва да приеме предварителното условие за присъединяване към Банковия съюз. Докато ГЕРБ се опитва да смекчи първоначалната си позиция, отхвърляща присъединяване към Банковия съюз преди датата на членство в еврозоната, ДПС остава категорично против, а БСП също има резерви.

Както призна премиерът Бойко Борисов спорът е дали първо да влезем в чакалнята (ERM2) или първо в Банковия съюз и после в ERM 2. Според него правителството иска молбата за членство в Банковия съюз да бъде подадена един ден след приемането в ERM2, а по думите на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова двата процеса трябва да се движат паралелно.

Еврозоната е интеграционното ниво на ЕС и членството в паричния съюз е позициониране в в А-отбора, заяви при откриването лидерът на ПЕС Сергей Станишев, задавайки лайтмотива на конференцията. Твърдението му, че присъединяването към валутния блок ще подобри надзора над банките и ще увеличи прозрачността на българските финансови институции, обаче не бе прието така единодушно.

Предимства

Конференцията открои няколко безспорни предимства от членството в еврозоната, които под една или друга форма присъстваха в повечето изказвания.

  • По-лесен достъп до капитали и  по-евтино финансиране на българските компании;
  • По-ниски транзакционни разходи;
  • По-висок кредитен рейтинг;
  • Отпадане на валутния риск;
  • Повишено доверие и ръст на инвестициите

Стотици милиони левове годишно ще останат в българската икономика, само от това, че няма да се извършва превалутиране при износ или внос.

Сериозен позитив е стимула за структурни реформи, подчертава единствено Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Цялото изследване на ИПИ е тук.

Финансовият министър Владислав Горанов същевременно охлади надеждите, че членството в еврозоната ще направи българите по-богати. В еврозоната има държави, които дивергират (тоест изостават от средноевропейските доходи), посочи той. (Такъв пример е Италия – б.а.). Страни извън еврозоната като Полша имат по-висок растеж, подкрепи го и проф. Румен Гечев, който представи доклад на Центъра за устойчиво развитие към УНСС.

Страховете от въвеждане на еврото

Мнозина и особено финансовият министър Владислав Горанов избраха да се спрат на страховете, свързани с бъдещето въвеждане на еврото.

Той, както и много от останалите участници отхвърлиха опасенията за инфлационен ефект от въвеждането на еврото, посочвайки опита на останалите присъединили се страни. Това бе акцент и в анализа на ИПИ.

Гаранов отхвърли така наречения от него мит за загуба на суверенитет, тъй като вече сме премахнали възможността за провеждане на някаква монетарна политика от страна на централната банка и влиянието й върху икономическите процеси. Влизането ни в еврозоната ще ни направи участници в решенията на монетарната политика на ЕЦБ, която директно влияе на икономиката на България.

Друг мит според него е, че след приемането на еврото България ще отстъпи от принципите на строга фискална политика. От 1999 г. до 2016 г. България изпълнява критерия за бюджетен баланс в 80 % от този период. Единствените държави, които са с подобни показатели, това са само Естония, Люксембург, Швеция и Финландия.

Той отхвърли и страховете, че приемането на еврото ще застраши нашата конкурентоспособност. Като пример той посочи, че по време на икономическата криза доходите в страната ни продължиха да растат, бизнесът е намалил заетостта, намалявайки общия размер на разходите за труд, но като средно за периода 2009-2017 г. нарастването на доходите е с около 7 %.

Цената на невлизането

Бих помолил експертите да започнем с въпроса каква е цената на невлизането, включително за следващите поколения, призова бившият премиер. Този въпрос не получи консенсусен отговор, тъй като повечето изказвания се концентрираха върху оборването на страховете, свързани с цената на влизането.

Според председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова:

Малко по-спокойно да се спра на друг аспект на цената на невлизането – ограничените възможности на България да участва във вземането на решение. Не ни е безразлично в каква еврозона ще членуваме. ЕК предложи в края на миналата година един мащабен проект за реформи. Едно от основните предложения е трансформиането на ЕСМ в Европейски валутен фонд и въвеждане в европейската законодателна рамка. По този начин се цели по-голяма прозрачност и да се увеличи ролята на ЕП и на националните парламенти при вземането на решения за това как да се изразходват средствата.

Други предложения на ЕК обаче засягат пряко България – програма за подкрепа на структурни реформи, която е много важна за България. Страната вече е един от малкото бенефициенти на тази програма.

Изпълняваме критериите, но не ни искат

За пореден път бе казано, че страната покрива номиналните критерии за членство, но пречката са неписаните правила.

Тонът зададе отново финансовият министър Владислав Горанов:

„Изпълнявайки всички критерии, няма никаква причина, написана в европейското законодателство и в Договора за функциониране на ЕС, да получим отказ от нашите европейски партньори – това би било лицемерно, би било извън правилата и би показало различно третиране на държавите членки. Еднаквото третиране на европейските държави е основна ценност в ЕС и ако по някакъв начин бъде поставено под съмнение, то цялото функциониране на Съюза се поставя под съмнение. Извън номиналните критерии често се изтъкват и критериите за реална конвергенция, някои отиват по напред и говорят дори и за качество на управление. Ако нашите партньори са искрени в намерението си да изграждат една по-здрава и по-укрепена Европа, подобни неписани критерии никога не трябва да бъдат използвани, въпреки че ние продължаваме доста години да страдаме от подобно отношение. Можем да дадем пример с лошия ни опит с Шенген – но не вярвам тази история да се повтори. Ако тя се повтори, ще възникне един много смислен дебат за начина, по който се взимат решенията в Европа, и доколко те почиват на основните принципи и на писаните правила“

Ние не представляваме риск за Европа, защото удържахме, не си продадохме златния резерв. Имаме стабилен фискален резерв и на практика параметри, по които сме в тройката на Европа (външен дълг и дефицит), подчерта и премиерът Бойко Борисов

Тъй като предварителното условие за присъединяване към Банковия съюз (чрез механизма за тясно сътрудничество) привлече основното внимание, по-малко се коментираха останалите поводи за съмнение в готовността за членство на България в еврозоната. Те включват т. нар. реална конвергенция или изоставането на доходите у нас от средноевропейското ниво, както и съмнения в това дали в България е осигурено върховенство на закона. В официални документи на ЕЦБ също така се говори за институционална конвергенция и синхронизиране на бизнес цикъла. Отхвърляйки подобни предварителни условия, МФ старателно обобщи тези видове конвергенция в доклада, подготвен в качеството на председателстващ заседанието на Ecofin на 27 и 28 април в София.

Стремейки се излъчат единна национална позиция, повечето участници във форума обаче не коментира в детайли тези моменти.

Реалната конвергенция е мит, заяви икономиститът Георги Ганев, посочвайки, че Словакия, Литва и Латвия са имали сходни нива на доходи преди присъединяването към ERM2.

Представителите на БСП подчертаха, че бедността също предизвиква недоверие. Една от причините да не сме в този клуб на богатите е бедността, заяви Драгомир Стойнев от името на БСП. Той призова за реформи в областта на образованието, здравеопазването и пенсионната система.

След кризата много ясно се утвърждава разбира разбирането, че Маастрихските критерии критерии са необходимо, но не достатъчно условия за успешен ИПС, коментира евродепутатът Георги Пирински. По думите му трябва да се отделя приоритетно внимание на въпроси като равностоен достъп до пазара на труда, условия на труд и социална защита

 

 

Шансовете

Важно е да се качим на този бърз влак, казва Владислав Горанов. Той смята, че сме в по-добра позиция, след като страната излезе от групата на прекомерни макро дисбаланси.

Според Менда Стоянова:

Позицията, която нашето правителство застъпва, е страната да стане едновременно член на Европейския валутен механизъм и на Банковия съюз. Макар че вие чухте, че има гласове от страни от еврозоната, България да се присъедини първо към Банковия съюз и тогава да приеме еврото

 

 

Йордан Цонев, който бе най-категоричен в отхвърлянето на предварителните условия, изрази увереност: Ние нямаме какво да доказваме в тази област на нашите западни партньори.

За мен липсваше новината, че правителството е взело решение за присъединяване към ERM2, коментира Никола Янков, бивш заместник министър в правителството на НДСВ (вижте изказването отделно). Той бе категоричен, че това върви заедно с Банковия съюз.

Остана неясно, има ли план Б, в случай че ЕЦБ решително откаже да одобри присъединяването на лева към ERM 2 без да е заявено членство в Банковия съюз. Одобрението на молбата зависи от ЕЦБ, страните от еврозоната плюс Дания, единствената страна в ERM2.

Имаме нужда от ясен сигнал, каза заместник министърът на финансите Маринела Петрова.

Това, че бихме получили евентуален отказ, не би трябвало да е голям проблем. Ние си имаме вътрешен план, всички данни показват възходящо развитие на икономиката ние си вървим по пътя напред така или иначе. … Ако продължаваме да стоим извън еврозоната, а икономиката ни се развива добре, какъв е аргументът да бързаме за някъде.

Според проф. Румен Гечев, депутат от БСП трябва да поощрим българските политици да окажат натиск на Брюксел и да влезем в еврозоната по правилата на всички други страни.

Независимо как протичат тези разговори, трябва да си свършим домашната работа, обобщи той, а лидерът на левицата Корнелия Нинова призова за национална програма за подготовка на еврочленството.

лихви
Част от изследването на ИПИ