Отворен е пътят за завършване на Банковия съюз

Отворен е пътят за завършване на Банковия съюз

Posted on

Финансовите министри от ЕС постигнаха споразумение за затягане на регулациите на банките на континента, с което бе изпълнено ключово условие, поставено от Германия.

Берлин, подкрепян от още страни, включително България, настоява мерките за редуциране на рисковете да предхождат споделянето на рискове. Тази позиция спираше т. нар. завършване на Банковия съюз, което включва изграждане на общоевропейска схема за гарантиране на влоговете (споделяне на рискове).
„Това е добър пакет“, твърди германският финансов министър Олаф Шолц. „Цената на банковите провали като правило трябва да се поема от акционерите.“
Гласуването не мина лесно и вещае продължаващи трудности. Гърция и Италия се въздържаха, като Рим твърди, че мерките отразяват предимно исканията на кредиторите и „постигат малко по отношение на споделянето на риска“.
Законодателството ще изисква банките от ЕС да издават минимален подчинен дълг и други ценни книжа, които могат да поемат загуби, ако се окажат във финансово затруднение. Този ход е част от мерките, предназначени да гарантират справяне с банковите кризи, без да се прибягва до парите на данъкоплатците.

Засилват се капиталовите изисквания, които имат за цел да гарантират, че банките могат поемат загуби. Компромисът ще бъде обсъден с Европейския парламент преди официалното му приемане.
Министрите заявиха, че споразумението за целия ЕС ще бъде важна част от по-широката сделка за реформиране на еврозоната от 19 държави.
То е част от пътната карта на Банковия съюз, която ще бъде обсъдена на срещата на върха през юни 2018.
Спорният въпрос бяха изискванията към банките да издават подчинени облигации и други дългове, поемащи загубите, известни в жаргона на ЕС като „минимално изискване за собствени средства и допустими задължения“, или MREL. Германия искаше по-високи изисквания за системно важни банки, които значително надхвърлиха предложения стандартен праг от 8% от общите задължения.

На заседанието на ЕКОФИН са одобрени промени в директивите и регламентите за:

  • капиталовите изисквания за банки (Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС);
  • възстановяването и преструктурирането на банки в затруднение (Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № 806/2014).

Предложенията относно капиталовите изисквания за банки включват задължително отношение на ливъридж, за да се предотврати прекомерното увеличаване на ливъриджа от страна на банките, и задължително отношение на нетното стабилно финансиране.

Те укрепват чувствителни към риска капиталови изисквания за банки, които търгуват предимно с ценни книжа и деривати. Освен това налагат изискването глобалните системно значими институции („Г-СЗИ“) да разполагат с по-голям капацитет за покриване на загуби и рекапитализация в случай на преструктуриране.

В предложенията относно възстановяването и преструктурирането на банките се прилага стандартът на Съвета за финансова стабилност от ноември 2015 г. относно „общия капацитет за поемане на загуби“ (TLAC или ОКПЗ).

Изискването за TLAC се включва в правилата за „минималното изискване на ЕС за собствен капитал и приемливи задължения“ (МИСКПЗ или MREL). Докато със стандарта за TLAC се определят изисквания единствено за Г-СЗИ, минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения обхваща целия банков сектор на ЕС.

Шолц и френският финансов министър Бруно Ле Мер са постигнали компромиса миналата седмица и това ще влезе в сила през 2024 г.

Други въпроси включваха критериите за видовете дълг, които се ще се отчитат в MREL, както и въпроса какви правомощия следва да се предоставят на надзорните органи в страните, в които големите банки имат дъщерни дружества.