Да, Банковият съюз е условие за присъединяване към еврозоната

Да, Банковият съюз е условие за присъединяване към еврозоната

Posted on

Приемане на България във Валутния механизъм 2 (ERM2) се очаква най-рано след година. Членството на България в еврозоната преминава през Банковия съюз, а ЕЦБ се ангажира до месец да представи пътна карта, в която да посочи критериите, на които България трябва да отговори. Това бе съобщено от премиера Бойко Борисов пред форума Европа отново на път. Премиерът говори след срещата си със заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис по-рано през същия ден.
Финансовият министър Владислав Горанов все пак настоява, че страната кандидатства за участие в ERM2 , който предхожда влизането в еврозоната през май или юни, каквито планове той обяви в началото на годината.
Според премиера Бойко Борисов ще е необходима една година, за да се договори членството в ERM2 при условията, които ще постави ЕЦБ.
„В тази пътна карта има срокове и критерии. Това, което те искат от нас, е първо да влезем в банков и паричен съюз, а след това в чакалнята на Еврозоната. Ние искаме един ден първо в Еврозоната чакалнята, а след това банковия и паричен съюз. Ще проведем тихи преговори. Иска ми се да стане по-бързо, но системата е бавна и консервативна, а и рисковете са много“, каза още Борисов.

За мнозина (но не за читателите на eurozone.bg) бе новина, че присъединяването към Банковия съюз е предварително условие за влизане в еврозоната. За това се знае от най-малко от 2017 г. Остават обаче неясни някои детайли, а изказът на говорещите по темата оставя съмнения. Премиерът например говори за Банков и паричен съюз или само за паричен съюз (Икономически и паричен съюз е названието на самата еврозона).

За да е по-сложно, т. нар. банков съюз е състои от три стълба. Когато през 2014 г. бе демонстрирано желание за присъединяване към банковия съюз се имаше предвид първия му стълб – Единния надзорен механизъм. Този стълб бе изграден през есента на същата година, но не бе подадено формално искане за присъединяване. Останалите два стълба са Единния механизъм за преструктуриране и Единната схема за гарантиране на депозити (виж по-нататък).
През март в отговор Министерство на финансите отказа достъп до позицията си за участие на България в Банковия съюз поради липса на обществен интерес (виж публикацията).

След това в изявление пред парламента финансовият министър Владислав Горанов отхвърли тази възможност по следния начин:

Членството в Еврозоната, съответно автоматичното присъединяване към Банковия съюз, задължително изисква преди това членство в ERM-2 и продължаване на следваната макроикономическа политика, ориентирана към стабилността, която би гарантирала, че ще продължим да изпълняваме макроикономическите критерии за последващо членство в Еврозоната.
Работим активно за присъединяване към ERM-2, което е първата стъпка, за да продължим към едновременното, подчертавам едновременното членство в Еврозоната и Банковия съюз, защото няма как да сте член на Банковия съюз, без да сте член на Еврозоната. Онзи механизъм е друг и за него можем да говорим допълнително.

„Онзи механизъм“, предполага се, е т. нар. тясно сътрудничество.

В интервю за Investor digest Горанов отхвърли и тази възможност, като заяви в отговор на въпрос специално за тясното сътрудничество (първия стълб):

гледаме с недоверие на едно решение да бъдем ангажирани първо с присъединяване към банковия съюз – което между другото може да стане само по наша молба – преди приемането в ERM II. Готови сме да поемем ангажимент след присъединяването на лева към ERM II и преди влизането в еврозоната, да влезем в банковия съюз. Но за нас това са процеси, които трябва да завършат едновременно.

Въпросът опира до включването на България в Единния надзорен механизъм, което означава ЕЦБ да поеме надзора на големите банки (трите най-големи банки, но и други по нейна преценка), както и да проведе своя оценка на активите.

До този момент ЕЦБ не е коментирала  участието на България в еврозоната, ако не се смятат принципни коментари като този Ив Мерш. От тази гледна точка новината за пътна карта (от думите на премиера не стана ясно дали тя дойде от ЕЦБ или от ЕЦБ и ЕК) е важна.

Позицията на управляващите, както и на БНБ е неясна, а настояването преговорите да са тихи се превръща в оправдание за тази неяснота. На повърхността изглежда, че страната се стреми към еврото, но на втори план се вижда, че тя не желае да извърви целия път.

Този упрек в непрозрачност обаче следва да бъде отправен и към . ЕЦБ и страните, от които зависи одобрението на българската кандидатура. Настоявайки за конфиденциалност, те си запазват правото за въвеждане на необявени критерии.

Финансовият министър Владислав Горанов като че ли подготвя почвата за отказ, внушавайки – чрез повторението за отличните макроикономически показатели, че той би бил необоснован.

Пред участниците в срещата „Европа отново на път“ той заяви:

Изпълнявайки всички критерии, няма никаква причина, написана в европейското законодателство и в Договора за функциониране на ЕС, да получим отказ от нашите европейски партньори – това би било лицемерно, би било извън правилата и би показало различно третиране на държавите членки. Еднаквото третиране на европейските държави е основна ценност в ЕС и ако по някакъв начин бъде поставено под съмнение, то цялото функциониране на Съюза се поставя под съмнение. Извън номиналните критерии често се изтъкват и критериите за реална конвергенция, някои отиват по напред и говорят дори и за качество на управление. Ако нашите партньори са искрени в намерението си да изграждат една по-здрава и по-укрепена Европа, подобни неписани критерии никога не трябва да бъдат използвани, въпреки че ние продължаваме доста години да страдаме от подобно отношение.

Възловият въпрос е защо предварителното условие за Банковия съюз и реалната конвергенция не са част от писаните правила.

Това е сложен въпрос, но доколкото той може да има кратък отговор, ето го – защото правилата в ЕС се променят и тази промяна става трудно. Така наречената реална конвергенция е част от идеята за устойчиво изпълнение на критериите – въпрос, който предполага интерпретация, но ако беше възможно да има автоматично управление на Икономическия и паричен съюз, тоест без интерпретация на променящите се макроикономически условия, може би нямаше да има ЕЦБ. Идеята за Банковия съюз, от своя страна датира след Договора за функциониране на ЕС. Промяната на договора, особено сега, когато Европа изглежда все по-разделена, ще бъде трудна. Самият Банков съюз не е завършен, така че България дори да иска не може да се присъедини към третия стълб. Що се отнася до втория стълб, до голяма степен страната ни участва в него, но без възможността да се обърне към Единния фонд за преструктуриране. В тази област също предстоят промени, включително във връзка с формирането на Европейския валутен фонд (който вероятно ще се нарича по друг начин, защото ЕЦБ има възражение срещу „валутен“).

Дълго време правителството в лицето на финансовия министър Владислав Горанов се позоваваше именно на това, че Банковият съюз не е завършен, за да обоснове липсата на интерес към членство.

Последната позиция е за паралелно присъединяване към еврозоната и Банковия съюз. Такова бе и изявлението на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова.

От думите на премиера Бойко Борисов става ясно, че правителството обещава молбата за членство в Банковия съюз да се подаде един ден след като левът бъде приет в ERM2. Важното тук е, че решавата дума за приемане във Валутния механизъм е на ЕЦБ, а именно тя поставя условието за Банковия съюз.
Молбата за присъединяване към Банковия съюз трябва да бъде подадена от БНБ, а нейният подуправител Калин Христов де факто отхвърли този вариант ден след заявлението на Домбровскис.

Преговорите за това как да се промени управлението на Икономическия валутен съюз, и в частност Банковия съюз, протичат в момента и България, която е ротационен председател на ЕС, няма ясна позиция по спорните моменти. Неприятната истина е, че тези преговори до голяма степен се водят между държавите от т. нар. ядро на ЕС.

И тук се получава своебразен омагьосан кръг, поне на пръв поглед.

От една страна, България настоява да получи писани правила (критерии) за присъединяването си към еврозоната, включително Банковия съюз. От друга страна, тя желае да се присъедини към еврозоната, за да участва в писането на правилата. Какви точно правила и защо – остава неясно.

Докато ЕС не включи Банковия съюз в законодателството си, хората в България, които искат предимствата на еврото, но не искат да отстъпват суверенитет на ЕЦБ или не искат свръхрегулации (цитат по депутата от ДПС Йордан Цонев) ще могат да излагат аргументи. А завършването на Банковия съюз няма да стане с активно българско участие.

Междувременно в МФ изглежда имат и план Б. Пред форума „Европа отново на път“ заместник-министърът на финансите Маринела Петрова коментира:

Имаме нужда от ясен сигнал. Това, че бихме получили евентуален отказ, не би трябвало да е голям проблем. Ние си имаме вътрешен план, всички данни показват възходящо развитие на икономиката ние си вървим по пътя напред така или иначе. … Ако продължаваме да стоим извън еврозоната, а икономиката ни се развива добре, какъв е аргументът да бързаме за някъде.

Иванина Манчева