Банковият съюз и пътят на България към еврозоната

Банковият съюз и пътят на България към еврозоната

Posted on

ЕЦБ

Банковият съюз е система от правила, отнасящи се до страните от еврозоната и отворена за останалите страни, която цели да направи банките по-устойчиви на кризи. Интерес да се присъединят към него са изявили Дания, Швеция и България, като и трите страни не са обвързани със срокове. Решението на Дания и Швеция до голяма степен бе повлияно от заявлението на Nordea, че обмисля преместване на седалището си във Финландия именно заради предимствата на Банковия съюз и достъпа до единния механизъм за преструктуриране.

Банковият съюз има три стълба:

  1. Единен механизъм за надзор над банките;
  2. Единен механизъм за преструктуриране на банки;
  3. Обща система за гарантиране на депозити.

Първият стълб е завършен и банките се надзирават на базата на общи надзорни стандарти, като системно значимите кредитни институции са под директния надзор на ЕЦБ. Завършена е рамката на Единния механизъм за преструктуриране (SSM). Банките спазват еднакви правила за оздравяне (Single Resolution Mechanism – SRM) и могат да разчитат на Единния фонд за преструктуриране – (Single Resolution Fund – SRF)
Остава голямото предизвикателство свързано с общия фонд за спасяване на банки (SRF) и общата гаранция по депозити. Всъщност допреди две години се смяташе, че вторият стълб (Единният механизъм за преструктуриране на банки) също е завършен и остава само предизвикателството, свързано с гарантиране на депозитите (виж тук ).

В Доклада на петимата президенти от 2015 г. и Документа за размисъл относно бъдещето на Икономическия и паричен съюз се поставя целта за завършване на банковия съюз до 2019 г.

Предпазният механизъм е допълнение към фонда за преструктуриране на банки. Той трябва да може да бъде задействан по бърз начин; както и да бъде фискално неутрален, така че секторът да изплаща обратно всички евентуално отпуснати средства от фонда и използването на публични средства да бъде ограничено. Обсъжда се това да става чрез кредитна линия от Европейския механизъм за стабилност (ESM) към Единния фонд за преструктуриране.

Не е решено как това ще се отнася за страните извън еврозоната, които евентуално биха участвали в Банковия съюз. Тези страни не правят вноски в спасителния фонд на еврозоната, но би следвало да правят вноски в Единния фонд за преструктуриране и следователно да имат достъп до предпазния механизъм. Тези въпроси бяха обсъждани по време на срещата на върха на страните от ЕС на 15 декември, но не са известни подробности за българската позиция по въпроса.

Част от мерките, свързани с Банковия съюз, се отнасят до всички страни от ЕС. Това включва изискванията за капиталова адекватност и пруденциален надзор (мерките от т. нар. Банков пакет), директивата за преструктуриране на банки (вече транспонирана в българското законодателство, като банките правят вноски в национален фонд за преструктуриране), надзорния наръчник и изискванията към гарантирането на депозити (но не единната схема)

Присъединяването на страни, които не са в еврозоната, към Банковия съюз става чрез Единния механизъм за надзор над банките. По-конкретно това става чрез т. нар. механизъм на тясно сътрудничество, одобрен от ЕЦБ през 2014 г. (виж тук). С това банковата система получава и достъп до Единния фонд за преструктуриране.

На 14 юли 2014 г. на Консултативен съвет при президента политическите сили се споразумяха, че България ще поиска присъединяване към Единния банков надзорен механизъм, но това никога не бе направено.
След публикуването на стенограмата от Консултативния съвет при президента, свикан заради банковата криза през 2014 г., стана ясно, че темата не е била обсъждана, а включването й в изявлението за медиите е изцяло инициатива на президента Росен Плевнелиев, на която останалите не са възразили. Решенията на Консултативния съвет са препоръчителни и не обвързват БНБ.

Членството в Банковия съюз има и противници. Изтъкват се аргументи, свързани с таксите, които следва да се плащат на ЕЦБ, както и, че Банковият съюз не е завършен (по думите на финансовия министър Владислав Горанов).
Дълго време въпросът за присъединяване към Банковия съюз бе отлаган, докато приключат прегледът на качеството на активите на банките и стрес тестовете им. Но когато те приключиха, БНБ дори не изпрати резултатите на ЕЦБ.
ЕЦБ трябва да направи и свой преглед преди да поеме отговорността за надзора над системно значимите банки.

Въпреки неясните моменти присъединяването към Банковия съюз е без алтернатива за България. То ще повиши доверието в банковия надзор. От друга страна, във все повече документи на Европейската комисия и Съвета то се посочва като условие за присъединяването към еврозоната.

Това бе потвърдено и при посещението на вицепрезидента на Европейската комисия Валдис Домбровскис в София. България отхвърля присъединяването към Банковия съюз като предварително условие за влизането в ERM2 и настоява, че ще подаде молба за членство, след като вече е във Валутния механизъм.

Правилата на механизма за тясно сътрудничество предвиждат петмесечен срок за разглеждане на молбата за членство в Банковия съюз. Това означава, че при желание да спази условието на ЕК и да подаде молбата за членство в ERM 2 в рамките на европредседателството, България трябваше да е заявила участие в Банковия съюз в началото на 2018 г.