България в еврозоната – план за реформи

Home » Акценти » България в еврозоната – план за реформи
summit

Членството в еврозоната е сравнително далечна перспектива, но подготовката за него е непосредствена задача. Тя ще върне реформите в дневния ред на българските власти, и то реформи, които водят до повишаване на жизнения стандарт на българите.

Предварителната подготовка за членство в еврозоната е свързана с постигането на устойчиво номинално и реално сближаване и включва най-малко три елемента:

  • мерки за догонване на доходите, тъй като реалната конвергенция е основната спирачка по пътя на България не само към еврозоната, а и към Валутния механизъм (ERM ІІ)
  • мерки за отстраняване на макроикономическите дисбаланси
  • членство в Банковия съюз, който де факто е второ предварително условие (заедно с ERM ІІ).

Без съмнение, това трябва да бъде направено като не се допуска отклонение от Маастрихтските критерии (номинална конвергенция).

В момента тези планове, свързани основно с макроикономическите дисбаланси, се разработват в тесен кръг и без обществено обсъждане.

Стратегическите документи, които определят посоката на реформите, са Конвергетната програма и Националната програма за реформи. Конвергентната програма е фокусирана върху публичните финанси, които са важни с оглед на номиналната конвергенция. Програмата за реформи има по-широки цели – от подобряване на банковия надзор до осигуряване на субсидирана заетост. Тя страда от формализъм и разпиляване, както може да се види тук.

България не си поставя големи и лесно измерими цели, които да позволят на обществото да следи как правителствата се справят със задачата за догонване на доходите и осигуряването на нормалното функциониране на пазарите.

Маастрихтските критерии – фокусирани основно върху финансовата стабилност (дефицит, дълг, инфлация, доходност по 10-годишните ДЦК и стабилен валутен курс) не са достатъчни. Но дълго време те бяха във фокуса на вниманието. Това разкри, че наличието на ясен предварителен критерий, който е свързан с конкретно число (репер), по-лесно  се превръща в приоритет на правителствата. Такава цел би било например постигане на ниво на доходите от поне 60% от средното за ЕС (на база ППС). В момента те са 47% от БВП.

Подготовката за еврозоната е принуда за реформи и в това е едно от основните предимства на ориентацията към еврото. Тази принуда е необходима защото реформите са нещо, което не излиза от устата на българския политик, но не влиза в ума му. Всяка пропусната година за догонване на доходите (увеличаване на производителността, инвестиции в кадри и т.н.) праща хиляди българи на гурбет в чужбина и този процес подкопава дългосрочно устоите на икономиката и на обществото. За българския политик подобни факти не са достатъчни; на него му трябва остен, който да го пришпорва при всяко изоставане. Такъв остен са графиците и ясно заявените цели.

В този смисъл заявката за присъединяване към ERM ІІ е добра новина. Тя обаче трябва да бъде придружена от ясен и конкретен план за подготовка на страната за членство на еврозонота и за ограничаване на свързаните с това макроикономически рискове (например, инфлация), а на по-следващ етап – и практически проблеми (например, счетоводни и правни).

На този етап не става дума за технически план за въвеждане на единната валута. Всички страни, въвели еврото, имат своя план за обмяна, който описва периода, в който едновременно ще циркулират местната валута и еврото, превалутирането на сметки, присъединяване към TARGET, логистика, информационите кампании и пр.

Преди да се стигне до него, икономиката на страната трябва да бъде подготвена за еврото и това е по-трудната задача. Наред с това са необходими действия за подготовка на институциите и на бизнеса за предизвикателството, като това включва и образователни инициативи.

Този план може да почерпи вдъхновение от опита на други източноевропейски страни, въвели еврото, например, от плана на Латвия.

Съществен елемент от подготовката за членство е проучването за ползите и разходите от въвеждането на еврото в България. Такъв пример може ни даде опитът на Литва – страната, която въведе най-трудно еврото (виж тук).

През последните години изследователската програма на БНБ напълно изключва темите за ефектите от въвеждане на еврото. Нито МФ, нито дори БНБ имат рубрика на сайтовете си, на която да се представя информация (позиции, програми, оценка на рисковете и т.н.) за въвеждането на еврото у нас.

А много страни от Източна Европа създадоха и специални сайтове, на които обсъждат публично предизвикателствата, свързани с единната валута (виж например словенския сайт).

Българската позиция досега бе тиха дипломация и формални програми за реформи. Има шанс това да се промени.

Posted on