Задълбочаване на ИПС: Какво включва?

Home » Новини от еврозоната » Задълбочаване на ИПС: Какво включва?

Задълбочаване на ИПС: Какво включва?

Posted on

Преди срещата на върха за еврозоната в разширен формат на 15 декември ЕК представи пътна карта за задълбочаване на европейския Икономически и паричен съюз.

Тя идва след доклада на петимата председатели („Завършване на европейския Икономически и паричен съюз“) от юни 2015 г., документите за размисъл относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз и относно бъдещето на финансите на ЕС от пролетта на 2017 г. Подробни планове за задълбочаването на ИПС бяха разработени през 2012 г. и 2015 г.

В доклада петимата председатели са заложени мерки в четири раздела: реален икономически съюз, финансов съюз, фискален съюз и политически съюз. Разглеждат се стъпки, които обаче следва да се предприемат най-късно до 2025 г.

Новият документ включва стъпки, които да бъдат предприети през следващите 18 месеца.

„Най-подходящото време за поправка на покрива е тогава, когато грее слънце“, коментира председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Той има предвид, че възстановяването на икономиката отваря прозорец за реформи преди през 2019 г. ЕС да навлезе в подготовката за избори за европарламент, съответно преди изтичане на мандата на комисията. Безработицата е на най-ниското си равнище от 2008 г. насам. Доверието в икономиката е на най-високото си ниво от 2000 г. насам. Подкрепата сред европейците за единната валута е също на най-високото си ниво от въвеждането на евробанкнотите и евромонетите.

В пакета са включени четири основни инициативи:

  1. Предложение за създаване на Европейски паричен фонд (ЕВФ), основан на правната уредба на ЕС и изграден върху добре установената структура на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). През последните години ЕМС изигра решаваща роля за поддържане на стабилността на еврозоната чрез оказване на помощ на държавите членки да възстановят или запазят достъпа си до пазарите на държавни облигации. ЕВФ ще се основава на архитектурата на ЕМС, като неговите настоящи финансови и институционални структури ще бъдат запазени като цяло, включително когато става въпрос за ролята на националните парламенти. Така той ще продължи да подпомага държавите членки от еврозоната в затруднено финансово положение. Освен това ЕВФ ще осигури общ предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране и ще действа като кредитор от последна инстанция с цел улесняване на организираното преструктуриране на неплатежоспособните банки. Предвидени са също по-бързо вземане на решения при спешни случаи и по-пряко участие в управлението на програмите за финансова помощ. С течение на времето ЕВФ може също така да разработи нови финансови инструменти, например в подкрепа на евентуална функция за стабилизация. Европейският парламент и Съветът се приканват да приемат това предложение до средата на 2019 г.
  2. Предложение за интегриране на съдържанието на Договора за стабилност, координация и управление в правната рамка на Съюза, като се вземе предвид необходимата гъвкавост, заложена в Пакта за стабилност и растеж и отчитана от Комисията от януари 2015 г. насам. Става дума за т. нар. фискален пакт и по-конкретно изискването за балансиран бюджет или бюджет с излишък, с долна граница на структурния дефицит от 0,5 % от БВП. Допуска се тя да стане 1,0 % от БВП за държавите членки с ниво на дълга значително под 60 % от БВП и с нисък риск за дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Това правило за балансиран бюджет трябва да бъде съпътствано от коригиращ механизъм, който се задейства автоматично в случай на значително отклонение. През 2012 г. подписалите т. нар. фискален пакт 25 държави членки поеха правно задължение да включат съдържанието на Договора в законодателството на Съюза в срок от пет години след влизането му в сила, т.е. 1 януари 2018 г. Европейският парламент и Съветът се приканват да приемат това предложение до средата на 2019 г.
  3. Нови бюджетни инструменти  за еврозоната и ЕС като цяло. В съобщението се изтъкват четири специфични функции: a) подкрепа на държавите членки за структурни реформи чрез инструмент за осъществяване на реформи и техническа помощ при поискване от държавите членки; б) специален механизъм за сближаване на държавите членки по пътя им към присъединяване към еврото; в) предпазен механизъм за банковия съюз чрез ЕВФ/ЕМС, който ще бъде договорен до средата на 2018 г. и приведен в действие до 2019 г.; и г) функция за стабилизация за запазване на равнищата на инвестициите в случай на големи асиметрични сътресения. Комисията ще представи необходимите инициативи през май 2018 г. в контекста на предложениятаза многогодишната финансова рамка след 2020 г. Европейският парламент и Съветът се приканват да приемат тези предложения до средата на 2019 г. За периода 2018—2020 г. Комисията също така предлага да се подсили Програмата за подкрепа на структурните реформи чрез удвояване на средствата, налични за дейности за техническа подкрепа, които по-този начин да нараснат до 300 милиона евро до 2020 г. Комисията също така предлага новият инструмент за осъществяване на реформи да бъде изпитан в пилотна фаза. За тази цел тя предлага целенасочени промени на Регламента за общоприложимите разпоредби, с който се регулират европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), с цел да се разширят възможностите за използване на част от техния резерв за изпълнение в подкрепа на договорени реформи. Европейският парламент и Съветът се приканват да приемат последните две предложения през 2018 г.
  4. Създаване на пост европейски министър на икономиката и финансите, който би заемал поста на заместник-председател на Комисията и председател на Еврогрупата. В момента неформалният орган на финансовите министри на еврозоната има отделен председател и изразява интересите на националните правителства, които не винаги съвпадат с тези на комисията.