Еврогрупата постави условия за влизане в ERM 2

Еврозоната ще изисква от България и всички други кандидатки за присъединяване към еврозоната предварително членство в Банковия съюз чрез механизма за тясно сътрудничество, което включва надзор над банките от ЕЦБ и вноски в Единния фонд за преструктуриране. Това стана ясно след заседанието на Еврогрупата, на което бе разгледано заявлението на страната. В отговор на молбата на България и т. нар. пътна карта за първи път се поставят условия за Валутния механизъм (ERM 2) в допълнение към Маастрихтските критерии за членство в самата еврозона.

МФ и БНБ заявяват готовност да кандидатстват за ERM 2 до юли 2019 г., като се присъдинят и към Банковия съюз от същата дата, става ясно от писмото, представено на заседанието на финансовите министри от еврозоната на 12 юли. Молбата за т. нар. тясно сътрудничество ще бъде подадена до дни, след положителното становище на Еврогрупата.
На заседанието й с участието и на Дания и ЕЦБ финансовият министър Владислав Горанов представи готовността за членство в еврозоната и Банковия съюз. Представеното писмо с дата 29 юни 2018 г., подписано от МФ и БНБ, обаче не е формалната молба за чакалнята на еврозоната. По-рано FAZ и Ройтерс съобщиха за подадено заявление от България за присъединяване към ERM 2 и Банковия съюз.

С това заявление, което по-скоро е писмо за намерения, се обещава, че молбата до ЕЦБ за присъединяване към т. нар. тясно сътрудничество с Единния надзорен механизъм (на Банковия съюз – б.р.) ще бъде изпратена на следващия работен ден, следващ положителен знак от Еврогрупата, Дания (единствен член на ERM 2) и ЕЦБ по отношение на намерението за присъединяване към ERM 2 до юли 2019 г., изразено във въпросното писмо.

В решението на Еврогрупата от 12 юли се съдържа търсеният от България ангажимент за едновременно влизане в Банковия съюз и ERM2. Това обаче ще зависи от наличието на положителна оценка по поетите от страната ангажименти, както и оценката на банковия сектор, която ще извърши ЕЦБ.

България, която се опасяваше от нови условия, които да забавят процеса, настояваше за обвързване на членството в Банковия съюз с приемане в ERM 2.

Еврогрупата заявява, че „решението ще бъде свързано с решението на ЕЦБ за тясно сътрудничество при пълно спазване на условията, посочени в правната рамка. Това би означавало, че България ще се присъедини едновременно към ERM II и Банковия съюз. От ЕЦБ може да се очаква да приключи цялостната си оценка в рамките на приблизително една година след официалното заявление за тясно сътрудничество от страна на България и нейното решение може да превърне в началото на тясното сътрудничество в зависимост от напредъка на България в изпълнението на възможните мерки, изисквани във връзка с резултатите от цялостна оценка.

Съгласно съответното вторично законодателство България ще участва и в Единния механизъм за преструктуриране (включително Единния фонд за преструктуриране) от датата на влизане в сила на решението на ЕЦБ за тясно сътрудничество. Следователно от тази дата България следва да бъде обект на задълженията, произтичащи от Междуправителственото споразумение за трансфер и обединяване на вноските във Единния фонд за преструктуриране, и по-специално задължението за прехвърляне на тези вноски към Единния фонд за преструктуриране в съответствие със съответните разпоредби. Очаква се България да предприеме всички необходими стъпки, за да ратифицира и депозира инструмента си за ратификация, преди да влезе в сила решението за тясно сътрудничество.“

Решението на Еврогрупата подчертава, че наред с предварителните условия за допускане до ERM-2 от страната се очаква да постигне напредък и по отношение на конвергенцията, както и в съдебната реформа и борбата срещу корупцията. В отговор на въпрос комисарят Валдис Домбровскис уточни, че отпадането на Механизма за сътрудничество и проверка не е условие за присъединяване към еврозоната.

Какви са предварителните условия, които са в отговор на получената от ЕЦБ пътна карта за ERM 2, става ясно от заявлението на българските власти.
Ключовото условие е свързано с Банковия съюз. Освен това България ще трябва да промени банковото законодателство, така че в допълнение на изисквания, свързани с капиталови буфери, да се прилагат и пруденциални мерки, свързани с кредитополучателите. Тези мерки могат да включват по-висок обезпечителен марж (например, установяване на граници за размера на заема спрямо стойността на придобивания имот (LTV) или спрямо доходите.

С писмото до Еврогрупата БНБ и МФ са поели и следните ангажименти, които не са свързани с банковия сектор:
– засилване на надзора над застрахователите и пенсионните фондове;
– подобряване на правната рамка на несъстоятелността, включително система за събиране на надеждни данни за фалитите и преструктуриранията;
– засилване на законодателство срещу пране на пари и нови законови промени, които да отразяват петата директива (AML5);
– подобряване на управлението на държавните предприятие в съответствие с насоките на ОИСР.
В писмото се изразява очакване за равно третиране на кандидатурата на България.

Финансовият министър Владислав Горанов коментира преди заседанието, че ще са необходими 6 до 12 месеца за приемането на лева в ERM 2 и Банковия съюз. По принцип от подаването на формалната молба за ERM 2 до одобрението минават няколко дни. На заседанието на 12 юли ще присъства и представител на ЕЦБ, но не президентът Марио Драги, а Беноа Кьоре, член на УС на ЕЦБ. Това е знак, че не се очаква твърда позиция на ЕЦБ.

По принцип са необходими минимум пет-шест месеца, за да се оцени заявлението за членство в Банковия съюз. През този период ЕЦБ трябва да извърши преглед на качеството на активите на банките по своя методология. По-дългият срок, предвиден за България, се обяснява с допълнителните ангажименти, включително свързани със законови промени.

По-рано в четвъртък Владислав Горанов, който отчете пред Европарламента резултатите по време на българското европредседателство, заяви, че поставянето на необявени предварително критерии уронва доверието в ЕС:

„Ние сме заявили нашите намерения и позиция. Очакваме от нашите партньори от еврозоната да заявят твърдо и да споделят нашето мнение, че България трябва да се присъедини едновременно към банковия съюз и към ERM. От нашите партньори очакваме ясен ангажимент, че ако последното условие, членството в банковия съюз бъде изпълнено, няма да има, по аналогия с Шенген, неформални и не по правилата аргументи, които да оставят в нас впечатлението, че сме третирани неадекватно и неравно с другите държави“.

Кандидатурата на България има подкрепата на Европейската комисия, но тя няма правомощия, свързани с влизането в ERM – 2. Преди заседанието на Еврогрупата заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис коментира:

„България е поела редица ангажименти, свързани не само с валутно-обменния механизъм ЕРМ 2, но и с подготовка за Банковия съюз, работа в банковия сектор и по макроикономически въпроси, мерки срещу изпирането на пари. Ние сме готови да работим в още по-тясно сътрудничество с България в тези сфери, така че тя да се присъедини и към ЕРМ 2, и към Банковия съюз, което е ключов момент преди присъединяването към Еврозоната.“

Предвид факта, че ЕЦБ досега не бе коментирала перспективите на България, интерес представляваше изявлението на Беноа Кьоре след срещата. Той припомни, че България е постигнала значителен напредък по отношение на макроикономическите дисбаланси, но остават две главни предизвикателства, свързани с финансовата стабилност и качеството на институциите. По думите му присъединяването към първите два стълба на Банковия съюз е нова ситуация и това изискване ще се прилага към всички страни, които занапред желаят да се присъединят към еврозоната. Те трябва да са готови не само за единната валута, но и за участие в Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране. Присъединяването към първия стълб ще бъде водено от Единния надзорен борд на ЕЦБ и ще включва законодателни промени, така че да се приложи тясното сътрудничество, промяна на надзорните правила на БНБ, така че да са съвместими с тези на ЕЦБ и провежда на преглед на активите и стрес тест. Тази проверка може да наложи допълнителни мерки.
От думите на Кьоре стана ясно, че оценката може да отнеме и повече от една година („ако има нужда от повече време, може да е повече от година“).

Каква е процедурата?

За ERM 2 досега не е имало предварителни критерии, но участниците в механизма ще искат да се уверят, че основните структурни реформи, включително фискална консолидация и ценова либерализация, са изпълнени. Техните колебания до голяма степен отразяват факта, че критериите за приемане на еврото са разработени за страни с по-голяма степен на сближаване, отколкото е налице сега в ЕС.
Решението се взема на база на споразумение между между правителството и централната банка на страната кандидат, финансовите министри на страните от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централни банки на останалите страни от ERM II (Дания).
Участието в механизма е само един елемент от цялостната политическа рамка и трябва да е съгласувано с паричната, фискалната и структурната политики, които страната следва. Централният курс, който е избран, трябва да отразява равновесния валутен курс по времето на влизане в механизма. Оценката включва множество икономически индикатори и сценарии.
С оглед на решението на 12 юли 2018 г. може да се предположи с висока степен на вероятност, че България ще изпълни целта да се присъедини към еврозоната при запазване на валутния борд до датата на замяната на лева с евро.

Присъединяването към механизма на тясно сътрудничество следва изискванията на Регламент 2014/2013. Съответната
държава членка уведомява другите държави членки , Комисията, ЕЦБ и ЕБО за искането. Тя се задължава да спазва инструкциите на ЕЦБ и променя законодателството си в съответствие с чл. 4 на Регламента. Централната банка ще има 48 часа, за да наложи спрямо банка мерките, поискани от ЕЦБ, освен ако случаят не налага по-голяма спешност. ЕЦБ ще има достъп до счетоводните книги, както и право на извършва проверка на място в кредитните институции. Тя ще надзирава пряко трите най-големи банки (Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ), но по всяко време може да поеме надзора над друга кредитна институция. Преди да вземе решението за установяване на тясно сътрудничество ЕЦБ трябва да извърши своя оценка на банките.

Присъединяването към Единния механизъм за преструктуриране от страна извън еврозоната ще изисква допълнително междуправителствено споразумение. Досега няма подобен прецедент.

Posted on