Валутен механизъм ІІ (ERM ІІ)

Валутен механизъм ІІ (ERM ІІ)

Posted on

евро
Валутният механизъм тества способността на страната да се справи при фиксиран курс. В момента единствената страна в ERM ІІ е Дания.  Швеция не си е договорила отстъпка, но не желае да изпълни условието за ERM ІІ. България ще запази валутния борд по време на престоя във валутния механизъм

ERM

Валутният механизъм или Механизъм на валутните курсове (Еxchange rate mechanism – ERM) е система, въведената от Европейската общност през март 1979 г. Като част от Европейската парична система (European Monetary System – EMS), която по онова време включва девет страни. Нейната цел е да намали колебанията на валутните курсове и да подготви създаването на Икономическия и паричен съюз  (Economic and Monetary Union) и въвеждането на общата валута – евро (от 1999 г.) Предшественикът на еврото – European Currency Unit (ECU), разчетната единица и резервен актив на ЕО, която се използва и в някои международни транзакции. Това е концепция, подобна (но не идентична) на тази на СПТ. Една от разликите е, че в рамките на ERM страните се стремят да поддържат усточиви валутни курсове спрямо ECU в рамките на допустими отклонения. Стойността на ECU пък се определя среднопретеглена от стойността на участващите валути. На тази основа се изчисляват двустранните валутни курсове. Допустимите колебания с в рамките на +/- 2.25% (с изключение на италианската лира, на която е бил разрешен марж от 6%). Тези решения са се вземали от Съвета Ecofin, който включвал освен финансовите министри на страните и управителите на централните банки. На практика се оказва, че от значение са двустранните курсове спрямо германската марка, а не спрямо ECU. За да поддържат курсовете, централните банки са били длъжни да интервенират – например, ако италианската лира отслабне спрямо марката, Банката на Италия е трябвало да изкупува лири, а Бундесбанк да продава марки.

Основен проблем са разликите в икономическата политика и икономическото развитие, като Италия, Великобритания и Испания. Двустранните курсове са били променяни 18 пъти от 1979 г. до 1995 г., когато е последната корекция. Само френският франк в резултат на шест девалвации се обезценява с 42% спрямо марката.

През октомври 1990 г. британският паунд най-после се присъединява към ERM  при курс 2.95 германски марки за паунд. Най-голямото изпитание е скоро след това, през 1992 г., когато британският паунд попада под спекулативна атака (основно действащо лице е милиардерът Джордж Сорос) и е принудена да напусне ERM, след като Банката на Англия изхарчва 4 млрд. паунда в опит да спре девалвацията.

Тези спекулативни атаки засягат още италианската лира и останалите по-слаби валути и показват уязвимостите в ERM и предизвикателството да се поддържат фиксирани валутни курсове без обща икономическа, фискална и парична политика. Годината 1992 г. не е случайна – тогава има голяма несигурност дали всички страни ще ратифицират Маастрихтския договор, който предвижда въвеждането на еврото. В крайна сметка референдумът в Дания (както и в Швеция, която се присъединява към ЕС през 1995 г.) го отхвърля. От друга страна, Германия – неформалният лидер на валутния съюз поддържа високи лихви, за да се бори с инфлацията след обединението с Източна Германия. Това води до засилване на марката и допълнително напрежение.

След спекулативните атаки от началото на 90-те години допустимите отклонения на двустранните курсове се увеличават на +/-15% (с изключение на курса на германската марка спрямо холандския гулден, който запазва тесния диапазон от +/- 2.25%).

През 1998 г. валутните курсове са неотменимо фиксирани, а на 1 януари 1999 г. е въведено еврото.

ERM ІІ

Тогава ERM II замества  ERM с участието на Гърция и Дания. Гърция се присъединява към еврозоната през 2001 г., докато датската крона остава единственият участник в системата с курс  7.46038 DKK за евро, като диапазонът на колебание е +/- 2.25%.

ERM ІІ получава нов живот след като 10 нови страни се присъединяват към ЕС през 2004 г. Тогава валутният механизъм се утвърждава като система за поддържане на валутните курсове на кандидатстващите страни.

Участието в ERM II е един от номиналните критерии за влизане в еврозоната. Страните-кандидатки трябва да участват в механизма най-малко две години, като през това време валутните им курсове не трябва да са подложени на натиск. Важно е да се знае, че валутният механизъм се отнася до лева, затова водещи са БНБ и ЕЦБ.

Естонската крона, литовският лит и словенският толар са включени в  ERM II още на 28 юни, два месеца след присъединяването към ЕС, по-късно се присъединяват валутите на Латвия, Малта, Кипър и Словакия. Всички те вече са част от еврозоната.

Управителният съвет на ЕЦБ наблюдава функционирането на ERM II и отговаря за координацията на паричната и валутната политики.

Влизането в ERM ІІ се основава на споразумение между министрите и управители на централни банки на страната-кандидат и страните-членки и ЕЦБ.

С него се определя централният курс на валутата (например, българския лев) спрямо еврото. Допустимото колебание е +/-15%. Когато е необходимо, договореният курс се подкрепя от интервенции на ЕЦБ и централната банка на страната, участваща в ERM.

Страната може да приложи по-тесен диапазон на колебания, но ЕЦБ не е обвързана със задължение да поддържа курса (да интервенира при достигане на границите).

Всички участници в ERM II и ЕЦБ имат право да започнат конфиденциална процедура за преразглеждане на централните курсове. Това може да се наложи, например, ако равновесният валутен курс се промени с времето, както се показва от миналия опит на сегашните страни от еврозоната.

Фиксирането на курсовете към други валути или кошници от валути, различни от еврото (както беше с Латвия) е несъвместимо с ERM II. В случая с валутните бордове, ЕЦБ не ги разглежда като заместител на участието в ERM II, което означава, че те също трябва да участват в механизма най-малко за две години, преди да бъде направена оценка за степента на конвергенция, предшестваща приемането на еврото.
Въпреки това, страните с валутен борд може да не преминават през двойна промяна на режима – от плаваща валута към фиксиране на курса в рамките на ERM II на по-късен етап. Те могат да запазят своя валутен борд като едностранен ангажимент. ЕЦБ обаче подчертава, че такова споразумение ще бъде оцененявано за всеки отделен случай и е необходимо общо съгласие за централния паритет спрямо еврото. Както е предвидено в резолюцията, по изключение може да се предвиди диапазон на колебание, по-малък от стандартните. Точно такова споразумение за запазване на валутните бордове бе постигнато с Естония и Литва.
Това зависи както от многостранното споразумение за централния курс в рамките на ERM II, така и от положителна оценка за устойчивостта на валутния борд.

Още по време на преговорите за членство в ЕС  (Глава 11 Икономически и паричен съюз) България заяви, че ще запази системата на паричен съвет (валутен борд) до приемането си в еврозоната. България заяви едностранен ангажимент за запазване на фиксирания курс по време на престоя в ERM ІІ.

Присъединяването към ERM II може да се извърши по всяко време след присъединяването към ЕС. Но основните характеристики, по-специално за определяне на централния курс и ширината на диапазона на колебание, трябва да бъдат съгласувани между всички страни, участващи в механизма и да получи одобрението на централните банки.

Няма формални предварителни критерии за допускане до ERM II – самото участие в механизма е критерий за приемане на една страна в еврозоната. Но за да се осигури плавно участие, трябва да се гарантира, че основните структурни реформи, включително фискална консолидация и ценова либерализация, са изпълнени.
Решението се взема на база на споразумение между между правителството и централната банка на страната кандидат, финансовите министри на страните от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централни банки на останалите страни от ERM II (Дания).
Участието в механизма е само един елемент от цялостната политическа рамка и трябва да е съгласувано с паричната, фискалната и структурната политики, които страната следва. Централният курс, който е избран, трябва да отразява равновесния валутен курс по времето на влизане в механизма. Оценката включва множество икономически индикатори и сценарии. Определянето на централния курс става с взаимно споразумение на страните. Едностранни изявления за търсения централен курс следва да се избягват, изисква ЕЦБ.
Промяна на валутния курс също следва да се договаря на многостранна основа, ако се налага, например, в резултат на значителни промени във външната конкурентоспособност.

Трябва да се прави разлика между функциониране на механизма и оценка на стабилността на валутния курс в рамките на двегодишния период, което е конвергентен критерий (един от петте формални – т. нар. Маастрихтски критерии).

Оценката на конвергентните критерии се основава на Договора на ЕС, както и Резолюцията на Съвета за създаване на ERM II. Задължително е през двегодишния престой във Валутно-курсовия механизъм да не е правена девалвация на централния курс и е желателно (макар и не изрично записано) да е поддържан по-тесен диапазон на колебание. Ревалвация, тоест корекция на курса в посока нагоре се допуска имплицитно (курсът на словашката крона бе повишаван два пъти по време на ERM ІІ). Според публикация на Чешката национална банка по време на консултациите й с ЕЦБ е препоръчан диапазон от +/- 2.5% (чешката крона е плаваща). Това, както и неяснотата дали престоят в ERM ІІ няма да е много по-дълъг от две години, бе едно от основанията за чешката банка да препоръча да се изчака с приемането във валутния механизъм.