Изпълнение на критериите за членство в еврозоната

Home » Акценти » Изпълнение на критериите за членство в еврозоната

Изпълнение на критериите за членство в еврозоната

Posted on

Прието е да се смята, че България изпълнява критериите за приемане към еврото. Това е вярно, що се отнася до Маастрихтските критерии, но редица документи на ЕК и ЕЦБ показват, че решението за приемане на една страна не се основава само на тях. Преценката няма да е механична.

За присъединяването към ERM ІІ поначало няма формални критерии. Естония, Литва, Словения влязоха във валутния механизъм по-малко от два месеца след присъединяването си към ЕС през 2004 г. – едно почти автоматично приемане. Но Литва трябваше да престои в подготвителния механизъм над 10 години, докато институциите решат, че тя е готова за член на еврозоната.

Маастрихтските критерии са единствените (заедно с изискването за независимост на централната банка), които са разписани формално като условие за присъединяването към еврозоната. Формулирани в далечната 1992 г. и възпроизведени в Договора и Протокол №13, те описват схематично т. нар. номинална конвергенция, тоест изискването за ценова, валутна и фискална стабилност.

Критериите и оценка за изпълнението им от България са дадени в таблицата. Както се вижда, към момента страната изпълнява критериите и ако няма голяма инфлационна изненада, тя вероятно ще продължи да ги изпълнява до изготвянето на конвергентните доклади през май-юни 2018 г. С едно формално изключение – левът не участва в ERM ІІ.

Маастрихтски критерии
Изпълнение на Маастрихтските критерии. Оценка на референтните стойности на база данни на Евростат, данни за дълг и дефицит на сектор Държавно управление на база прогноза на ЕК

Тук са необходими някои пояснения. Данните за дълга и дефицита се различават от показателите, които се оповестяват ежемесечно от МФ (дефицитът се смята на начислена, а не на касова база, обхватът на сектор Държавно управление е различен). Така например, през 2016 г. бюджетът е с излишък от 0.04% по маастрихтския критерий, докато касовият излишък бе 1.6%. През първото полугодие на 2017 г. излишъкът на сектор Държавно управление е 533 млн. лева, докато касовият излишък по консолидираната фискална програма бе над 1.7 млрд. лева. По предварителни данни касовият излишък за цялата 2017 г. е 800 млн. лв., или 0.8% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), но няма данни за маастрихтския дефицит.
Средносрочната бюджетна прогноза, актуализирана в края на 2017 г., залага нулев дефицит на сектор Държавно управление през 2018 година и малък излишък сред това, докато дългът на сектора се предвижда да намалее до 21,2% от БВП през 2020 г. Показателите са по-добри от касовия дефицит, заложен в КФП за настоящата и следващата година, с тенденция за балансиран бюджет през 2020 г.

Референтните стойности за инфлацията (хармонизиран индекс на потребителските цени – ХИПЦ) и за дългосрочните лихвени проценти (доходност на 10.5 годишни ДЦК) се отнасят за последните 12 месеца, а не за календарна година (например, май 2015 – април 2016 г.). А за бюджетния дефицит и дълга на сектор „държавно управление“ референтните стойности са абсолютни числа, така както са определени в чл. 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в свързания Протокол № 12 относно процедурата при прекомерен дефицит. В последните два случая, данните за годината на изготвяне на оценката се вземат от пролетната прогноза на ЕК.

Критериите от Маастрихт са били подлагани много пъти на дискусия, включително е имало мнения (преди кризата от 2008 г.), че са твърде строги. С течение на времето стана ясно, че тези показатели не обхващат всички хипотези, дори могат да дадат противоречиви резултати. Например, през 2010 г. Латвия е страна с най-ниска инфлация и би следвало да участва във формирането на референтната стойност – както за инфлацията, така и за дългосрочните лихви (ако оценката се правеше за този период). Но в същото време кризата, която отекна особено силно в Прибалтика, донесе фискални проблеми и съответно доходността по държавните ДЦК на Латвия бе сред най-високите.

За да избегне това, ЕК и ЕЦБ, когато изготвят своите двегодишни конвергентни доклади, проучват устойчивостта на изпълнение на критериите и, на второ място, изключват т. нар. outliers – страни, в които инфлацията твърде много се отклонява от средното за еврозоната поради временни причини.

В последните конвергентни доклади бе изключена инфлацията в Румъния (-1.3%) и Кипър (-1.8%) поради извънредни фактори. Така трите страни с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност през 2016 г. са: България (-1%), Словения (-0.8%) и Испания (-0.6%). Референтната стойност, изчислена като средно аритметично, е -0.8% плюс допустимото превишение от 1.5 процентни пункта (или 0.7%). Същите три страни служат за изчисляване на референтната стойност по отношение на дългосрочните лихвени проценти. През 2016 г. тя е била 4%.

На база данните за 2017 г. трите страни с най-ниска инфлация са Ирландия, Кипър и Финландия. Референтната стойност би била съответно 2.1% и България (1.2% хармонизирана инфлация) я покрива. Референтната стойност за лихвените проценти е 3.3%, изчислена от същите три страни и България също я покрива.

Но до май може да настъпят промени, както в референтните стойности за инфлацията, така и в групата на трите страни. Докато критерият за дългосрочните лихви едва ли ще донесе изненади, то критерият за инфлация ще бъде по-напрегнат. Въпреки това страната едва ли ще стопи удобния буфер до референтната стойност само за няколко месеца.

Важно е обаче устойчивото изпълнение на критериите и това се чете ясно в двата конвергентни доклада – на ЕЦБ и ЕК.

Централната банка изрично отбелязва, че в процеса на догонване на доходите в ЕС може да се стигне до инфлация, надхвърляща тази в еврозоната. Също така въпреки солидната фискална позиция в дългосрочен план България е изправена пред „средно големи рискове за фискалната устойчивост, отчасти поради очакваното нарастване на свързаните със застаряването на населението разходи за медицинско обслужване и дългосрочни здравни грижи“. В доклада се посочват още макроикономическите дисбаланси и уязвимостите в банковия сектор, към които бе насочен прегледът на качеството на активите (оповестен след изготвяне на този документ).

Чл. 140 от Договора за функциониране на ЕС посочва, че оценката за сближаването може да се основава и на други фактори. Тези фактори включват степента на интеграция на трудовия пазар, търговията и финансовия сектор в тези на ЕС и еврозоната, както и динамиката на платежния баланс (като фактор зад устойчивостта на валутните курсове). Преценката на тези други фактори в доста по-подробния доклад на ЕК, която отчасти се застъпва с оценката за макроикономически дисбаланси и е критикувана за несистемност, включва показатели от класацията Doing Business до нивото на лошите кредити и капитализацията на фондовата борса.

Докладът на ЕК, например, изследва широк набор от фактори, за да оцени критерия за ценова стабилност. Оценката включва фактори като цикличното развитие и наличието на фискални и парични стимули, външни фактори като номиналния ефективен валутен курс, по-високия дял на административните цени в кошницата за ХИПЦ (16% спрямо 13% в еврозоната). Особено внимание се обръща на разходите за труд за единица продукция (също в раздела за ценова стабилност). През 2016 г. нямаше основание за тревога, тъй като изследваният период се отнася за времето след 2013 г., когато цените се понижаваха. Повечето от тези фактори са с проинфлационно влияние през настоящата година.

Но изпълнението на критериите не приключва с посочените в Договора и съответните протоколи критерии за номинална конвергенция.
Често се посочва, че страната ще трябва да определи членството си на база на по-широк набор показатели. Един от тях е свързан с т. нар. реална конвергенция, а именно нивото на БВП на човек от населението спрямо средното в ЕС, измерено по ППП.

Според данни на Евростат за 2016 г. БВП на глава от населението в България е 49% от средното ниво за еврозоната. Латвия – най-бедната страна в еврозоната, тръгна от подобни стойности (46% в годината на вземане на решение за влизане в ERM ІІ), но не стана член на валутния съюз, докато не достигна ниво от 60%. Това отне почти девет години.

Критерият за реална конвергенция не е изведен изрично в докладите на ЕЦБ и комисията, но се прави препратка към него в разделите за ценова стабилност.

От 2012 г. Докладите за конвергенция (специално този на ЕК) са съобразени с по-широкия подход на Европейския семестър и процедурата за прекомерни макроикономически дисбаланси. Европейският семестър се отнася до координацията на икономическите политики и включва широк пакет от регулации, приети в отговор на кризата. Следва да се обърне внимание, че включването на тази оценка означава по-различен подход за разширяване на еврозоната в сравнение с новоприсъединилите се страни от предишната вълна.

Европейската комисия избра България за задълбочен преглед в своя „Доклад за механизма за предупреждение за 2016 г.“ и заключението е, че в страната съществуват прекомерни макроикономически дисбаланси, отбелязват ЕК и ЕЦБ в конвергентните си доклади. Причината за предупреждение за дисбаланси бе неизпълнение на 4 от 14 критерия тогава. През 2016 г. страната се отклоняваше по показателите за нетна международна инвестиционна позиция, разходи за труд на единица продукция (производителност), безработица и дълготрайна безработица. Задълбоченият преглед разкри уязвимости във финансовия сектор, висока корпоративна задлъжнялост на фона на незавършени корекции на пазара на труда.

България е обект на задълбочен преглед за дисбаланси и през тази година, така че в докладите също се очакват предупреждения. Докато нетната международна инвестиционна позиция и безработицата се подобряват, към предупрежденията се добавя бързият ръст на цените на жилищата (9% за 2017г. по данни на НСИ, съобщени наскоро). Задълбоченият преглед за прекомерни макроикономически дисбаланси ще бъде публикуван през февруари 2018 г.

И за да няма никакви съмнения, че оценката за степента на конвергенция не приключва с четирите критерия от Маастрихт, в доклада на ЕЦБ от 2016 г. е записано:

„държавите – членки на ЕС с дерогация1, които подлежат на процедура при прекомерни дисбаланси, едва ли могат да бъдат разглеждани като постигнали висока степен на устойчива конвергенция, както постановява член 140, параграф 1 от Договора.“

1 Това са страните, които не са въвели еврото, но са задължени да го направят, тоест шестте новоприсъединили се източноевропейски страни плюс Швеция.