Членството в еврозоната – заплахи и недостатъци

Членството в еврозоната – заплахи и недостатъци

Posted on

Еврото

Докато влизането в еврозоната има безспорни предимства като отпадане на валутния риск, понижение на лихвените проценти и укрепване на банките и банковия надзор, мнозина се питат каква е цената на това и дали икономически слаба страна като България няма да загуби повече, отколкото да спечели. Хората у нас вярват на валутния борд, който издържа вече 20 години, докато еврозоната те свързат с проблемни страни като Гърция. Правим опит да отговорим на тези въпроси.

1. Ще бъде ли запазен валутният курс при присъединяването към еврозоната?

Преговорите за определяне на валутния курс следва да се проведат преди приемането на страната в ERM2. България трябва да защити запазването на сегашния валутен курс, така както е записано в меморандум на БНБ и МФ от началото на хилядолетието и куп стратегически документи след това.

Нивото на валутния курс е фиксирано в Закона за БНБ. Теоретично не е изключено то да бъде променено преди присъединяването към ERM IIнапример, да стане 2 лева за едно евро (мека девалвация с 2.25%). Такъв ход може да се оправдае с това, че ще изтегли напред част от проинфлационния ефект на присъединяването към еврозоната. Това обаче не е достатъчно.

Извън този аргумент няма никаква сериозна причина да се говори за промяна на валутния курс, въпреки че периодично бизнес кръгове се опитват да тестват поносимостта към подобни „оригинални“ идеи за повишаване на конкурентоспособността. Доколкото това ще бъде политическо самоубийство за който го предложи, трябва да има много сериозна причина. Вероятността не е голяма.

Важно е също да се знае, че преговорите за определяне на валутния курс, с който страната ще влезе в ERM II, не са публични и е необходимо съгласие и на останалите държави в еврозоната.

Веднъж фиксиран, валутният курс може да се промени по време на престоя в ERM ІІ, ако се окаже, че дадена страна не може да удържа колебанията в рамките на установения диапазон. (Отново говорим на теория. ) Това би било изключително нежелателно и можем да сме сигурни, че останалите в еврозоната ще вземат всички предпазни мерки, за да не го допуснат. Ето затова е важно да се говори сериозно за готовността за присъединяване към еврозоната.

Валутният борд обаче прави риска от корекция на валутния курс по-малък.

Позицията на ЕЦБ най-общо е, че валутните бордове не са заместител на участието в ERM II, страните с валутен борд (Естония, Литва и България) също трябва да участват в механизма най-малко две години преди оценката на степента на конвергенция и решението за присъединяване след еврозоната. След това може да мине поне половин година – време, необходимо за ратификации и техническа подготовка.

Още през 2003 г. ЕЦБ реши, че страните с валутен борд не трябва да минат през смяна на режима, тоест да излязат от борда и да минат към ERM , само за да фиксират отново курсовете си по-късно. Затова ЕЦБ постанови, че е възможно тези страни да запазят фиксирания си курс и валутния борд, докато участват в ERM II, но като едностранен ангажимент. ЕЦБ и останалите страни нямат задължението да интервенират, за да поддържат фиксиран курс, това ще бъде едностранен ангажимент на България. Но той не предполага промяна спрямо досегашния режим (магията на валутния борд е в автоматичните корекции и доверието на публиката).

Накратко – не се налага да се променя валутният курс.

2. Ще се вдигнат ли цените?

При хипотезата за запазване на валутния курс този ефект едва ли ще бъде осезаем. Това се потвърждава от опита на останалите новоприсъединили се страни.

Разбира се, времевият график има значение. През годините бяхме свидетели на многократно отлагане на сроковете, така че всякакви заявки за приемане на еврото преди 2022-2023 г. са съмнителни (технически това може да стане най-рано през 2021 г. – ако заявката за ERM ІІ получи веднага положителен отговор и през 2020 г. ЕК и ЕЦБ установят, че критериите са изпълнени.)

България няма нито един стратегически документ, който да покрива такъв хоризонт. След три, четири или пет години можем да имаме напълно различна макроикономическа картина. Безпрецедентно ниските лихви вероятно ще са забравени, заплатите вероятно ще са значително по-високи от сега, никой не знае колко скъп ще е петролът. По-вероятно е световната икономика да е загърбила период на дефлация. Тоест някакво ускорение на инфлацията може да се случи независимо от приемането на еврото.

Ефектът на еврото върху инфлацията, макар и досегашният опит да не потвърждава силно въздействие, би дошъл по две линии: по линия на закръгляването, както стана дума, и поради стремеж за изравняване на цени (не само на потребителски стоки), тъй като приемането на еврото би заличило пречки пред търговията. Освен това периодът на догонване на икономическото развитие неизбежно би бил съпроводен с увеличаване на инфлацията. Друг фактор е т. нар. ефект Баласа-Самюелсън, тоест поскъпването на стоките и услугите в нетъргуемия сектор (услуги, местни производства), поради това, че ръстът на доходите там се случва без съответен ръст на производителността.

Именно затова реалната конвергенция – тоест по-бързото догонване на нивата на цени и доходи в еврозоната, е толкова важна. Останалите в съюза добре съзнават, че ако България се присъедини преди доходите да са достигнали 60% от европейските, рисковете са по-големи. Но нивото на доходи у нас сега е 49% от средното за ЕС (прието е да се измерва чрез БВП на човек по Стандарт на покупателна способност, тоест по това колко могат да купят доходите на домакинствата и фирмите), напредвайки бавно през последните години.

Инфлационен ефект в резултат на преминаването към евро би се получил само ако се вземе политическо решение за присъединяване на България, без тя да е готова. Това не е желан сценарий. Колкото по-бързо растат доходите и производителността, толкова повече намалява рискът от инфлация след въвеждане на еврото.

3. Ще трябва ли да плащаме за спасяването на чужди банки и държави?

Много често, когато изчерпят останалите аргументи, противниците на присъединяването на България към еврозоната, прибягват до цената на членството във валутния съюз. Да, България трябва да участва в механизма за спасяване на банки, дължими са такси към ЕЦБ за това, че ще поеме единния банков надзор и трябва да се покриват още много изисквания във финансовия сектор.

Това по принцип е доста специализирана тема и много от тези регулации и механизми, създадени в отговор на кризата, са в развитие. Но винаги, когато се изтъква аргументът за таксите към ЕЦБ и цената на членството в Банковия съюз, трябва да помним, че българските вложители и данъкоплатци платиха многократно повече за слаб­ия надзор заради фалита на КТБ. Това стана като бюджетът и Фондът за гарантиране на влоговете платиха над 4 млрд. лева. За сравнение, българският дял от мостовия заем от 7 млрд. евро за спасяване на Гърция през 2015 г. (когато трябваше временно да се ползва механизмът EFSM, в който участват и страни извън еврозоната) бе изчислен на 23 млн. евро. В конкретния случай дори не се наложи да се прави вноска от наша страна.

На второ място, част от тези разходи са дължими у нас дори без да участваме в еврозоната, тъй като се въвеждат с общоевропейски регламенти и директиви. Такъв пример е европейската схема за гарантиране на влоговете – тя се прилага в рамките на Банковия съюз, като вноските на банките към европейската схема за гарантиране на депозитите могат да бъдат приспаднати от техните национални вноски за схемите за гарантиране на депозитите. Последните се определят от общоевропейска директива. По подобен начин и създаването на национален фонд за преструктуриране на банките е изискване за целия съюз.

4. Ще загубим ли суверенитет?

Едно от най-емоционалните възражения срещу еврото черпи своите основания от нежеланието за раздяла с лева – символ на съвременната българска държава. Това е въпрос на национална идентичност, чиято тежест нараства във времена, когато глобализацията изравнява ценностите.
Този въпрос безспорно е стоял и пред останалите страни, които са се отказали от своите валути. Ето защо бе прието единната валута да носи националните символи на страните – членки. България ще има право да избере своя дизайн на „българските“ евромонети. Дали това да бъде лъв, стилизирана азбука или друг национален символ, би следвало да е общонародно решение, но експертите и особено авторите на чудесните български банкноти и монети също трябва да бъдат чути.

Важно е да се знае, че всички колекционерски монети, емитирани досега, ще запазят своята стойност.

Ако се върнем в сферата на икономиката, загубата на суверенитет означава, че основните решения по паричната политика ще се вземат не от БНБ, а от ЕЦБ, където нашата централна банка ще бъде представена. БНБ и сега не води парична политика (тоест не определя лихвени проценти, не се намесва на паричния пазар и т.н.), а следва пасивно паричната политика на ЕЦБ. Това е част от дизайна на валутния борд. Централната банка се е опитвала все пак да влияе на поведението на банките – например, когато през 2005-2006 г. въведе допълнителни ЗМР за банки с бърз ръст на кредитите и начисли допълнителни провизии за лошите кредити. През последните месеци за първи път БНБ се отклони от линията на ЕЦБ като начисли по-голяма отрицателна лихва върху свръхрезервите на банките, и то в период, когато еврозоната се води за нормализиране на паричната политика на ЕЦБ и ръст на лихвите. Този ход на БНБ не бе обусловен от макроикономически цели като например борба с ниската инфлация, а имаше ведомствена цел – да реши проблема с доходността на валутните резерви. Извън тези изключения, българската централна банка следва политика на ненамеса, не се опитва да изглажда циклични дисбаланси и дори не коментира и не проучва формирането на такива. Следователно, от гледна точка на паричната политика загубата на суверенитет няма да е толкова голяма промяна. Но с една уговорка – присъединяването към еврозоната прави това неотменимо.

В замяна управителят на БНБ, макар и не с национален мандат, ще участва като член на УС  на ЕЦБ във формулирането на нейната парична политика. В момента той участва само в Генералния съвет, един по-скоро консултативен орган.

5. Ще загубим ли гъвкавост?

По същество това е най-сериозният аргумент срещу присъединяването на една страна към еврозоната, без тя да е готова за това. Не е необходимо да привеждаме примера на Гърция от 2015 г., тъй като криза с криза не си приличат.

Става дума за така наречените асиметрични шокове или за специфични за българската икономика проблеми – поради по-ниското ниво на доходите и по-ниската производителност на българските компании. Ако паричната политика се провежда с оглед на интересите на целия валутен блок, България няма да може да омекоти тези шокове чрез инструменти като повишения на лихвите при бурен кредитен ръст и обратното. Нещо повече, БНБ ще бъде ограничена и по отношение на някои от останалите инструменти (до които все пак има достъп в условията на валутен борд), което ще прехвърли стабилизационните мерки изцяло в полето на правителството.

Вместо обобщение: Някои от страховете, свързани с еврозоната, са преувеличени, но други са резонни. България би спечелила от присъединяване към еврозоната, ако това даде тласък на структурни реформи, които са необходими за подготовката на членството и за елиминиране на коментираните по-горе рискове.