Новите дрехи на еврозоната

Home » Новини от еврозоната » Новите дрехи на еврозоната

Новите дрехи на еврозоната

Posted on

През 2017 г. Европейската комисия публикува Документ за размисъл за бъдещето на Икономическия и паричен съюз. Той поставя на обсъждане идеи като Европейски валутен фонд и вариант на еврооблигации.

Документът за размисъл поставя на дискусия елементите, които да осигурят устойчив Икономически и паричен съюз (ИПС) до 2025 г. и да стабилизират еврозоната.

В документа се посочва, че въпреки въстановяването на икономиката на еврозоната от кризата, тя разкри слабости, които още не са преодолени – в това число, спиране на тенденцията на сближаване на икономиките, фрагментиране на финансовия сектор, слабости на бюджетите.

Реалният БВП на глава от населението се възстановява бавно, а в някои страни като Италия е под нивото му при въвеждане на еврото през 1999 г.

Увеличените капиталови потози не донесоха устойчиви инвестиции, а по-скоро захранваха балони. Ниските нива на инвестиции водят до риск от увеличаване на различията между страните. Безработицата остана висока в страни като Испания.

Необходими са мерки за сближаване, за модернизиране на икономиките и те да станат по-устойиви на трусове.

Според ЕК преди кризата условията за кредитиране са били благоприятни в цялата еврозона. След кризата останаха проблеми като високото ниво на необслужвани кредити. В резултат на взетите мерки банките са били укрепени, но остават рискове във връзка с притежаваните от тях ДЦК (връзка между банкова криза и криза на суверенния дълг). Взаимозависимостта между банките и техните държави е проблем за финансовата интеграция.

Затова завършването на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари е от решаващо значение, пише в документа.

В него се признава липсата на цялостен план. Освен това спазването на правилата невинаги се получава – „твърде често бе необходимо да настъпи криза, за да се стигне до колективното

осъзнаване и политическата воля, необходими за предприемане на общи действия с цел по-качествено изграждане на ИПС”.

В документа се посочват както изначалното противоречие между централизирана парична политика и децентрализирана бюджетна и отралслова политика, така и разминаванията между строгите фискални правила (Пакт за стабилност и растеж) и координацията на икономическите политики (европейски семестър). Структурата на ИПС е тромава, много органи и правила бяха създадени ad hoc заради кризата. (стр. 18).

С документа се предлагат мерки в три ключови области: първо, постигане на действителен финансов съюз; второ, постигане на по-интегриран икономически и фискален съюз; и трето, въвеждане на демократична отчетност и укрепване на институциите на еврозоната.

По отношение на финансовия съюз се залага едновременно на мерки за намаляване на риска и споделяне на риска. Някои от тях трябва да бъдат взети до 2019 г., настоява ЕК. През ноември 2016 г тя предложи пакет от мерки за намаляване на рисковете, носени от банките вкл. пруденциален надзор. Акцентът тук са необслужваните кредити, засилване на банковия надзор и „по-нататъшно предструктуриране на банковия сектор”, както и усъвършенстване на принудителното изпълнение по кредити и за несъстоятелността (промените в ГПК и ТЗ – б.р.)

По отношение на банковия съюз остават нереализирани два ключови компонента, които биха позволили успоредно постигането на напредък в споделянето на рисковете: общ фискален предпазен механизъм за единния фонд за преструктуриране и европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД).

Опитвайки се да формулира дневния ред на ЕС след приключване на тези непосредствени задачи, свързани основно с банковия сектор и капиталовите пазари, комисията стъпва предпазливо. Тя се опитва да намери компромис между интересите на Севера и Юга, като залага мерки за редуциране, но и за споделяне на рисковето (ЕСЗД). Тя допуска фискални транфери, но не и постоянни плащания от едни страни към други.

С документа се правят редица предложения за укрепване на еврозоната, част от които са със променени назнавания, за да не дразнят евроскептиците и противниците на споделяне на рискове.

Такива предложения, които не са принципна новост и очевидно ще ни занимават в следващите години, са:

  • Европейски сигурен актив (европейски гарантирани облигации)
  • Европейски валутен фонд
  • Финансово министерство (служба) на еврозоната
  • Общ бюджет на еврозоната или функция за икономическа стабилизация
  • обвързването на еврофондовете с напредъка в реформите с цел ускоряване на сближаването; въвеждане на задължителни стандарти за сближаване, чието изпълнение да се наблюдава в рамките на Европейския семестър.

Зад тези предложения, особено зад последното, стои стремежът да се убедят данъкоплатците в богатите страни, че те няма да плащат вечно и че трансферите ще бъдат обвързани с условия.

Според вижданията на комисията са нужни задължителни стандарти за сближаване.

Този набор от стандарти би могъл да включва
мерки за подобряване на качеството на публичните
разходи; инвестирането в образование и обучение;
възприемането на по-отворени и по-конкурентни
пазари на стоки и услуги и създаването на
справедливи и ефективни данъчни системи
и системи за социална сигурност. Те биха могли
да се съчетаят с минималните социални стандарти,
предвидени в европейския стълб на социалните
права.

 

Най-обсъжданата тема – Европейският сигурен актив (safe assets, според Емил Хърсев лош превод на немското Europaische Sicherheitsbonds) е модифицирана версия на идеята за еврооблигации, на които Германия се противопоставя поради страха, че по този начин германският данъкоплатец ще поеме риска по държавния дълг на Гърция или други страни. Комисията отбелязва, че новите облигации (или ценни книжа, обезпечени с пул от държавни облигации) ще служат за бенчмарк, както и че чрез тях ще се разкъса обвързаността на банките със суверенния риск на страните им.*

Идеята за Европейски валутен фонд изглежда най-напреднала, тъй като той ще стъпи на съществуваща институция – ESM, при която така или иначе предстоят промени заради предпазния механизъм за банкте. Има и интерпретации, които го асоциират с финансово министерство на еврозоната (поради аналогията с програмите, които МВФ). Идеята е да се осигури алтернатива на Тройката (ЕЦБ, ЕК и МВФ) и да се изгради капацитет за управление на кризи.

По този начин следва да се разглежда и идеята за стабилизационна функция и/или общ европейски бюджет, които да се обвържат със спазването на фискалните правила на ЕС. Стабилизационната функция олицетворява идеята за предоставяне на европейски средства на страни, които са засегнати от асиметрични шокове. Обсъждат се два основни елемента – обща схема за защита на инвестициите и обща схема за презастраховане срещу безработица (като се има предвид силната съпротива срещу командироването на работници, последното изглежда малко вероятно на този етап). Не е докрай сигурно откъде биха се финансирали подобни антикризисни мерки – от ESM, общия европейски бюджет или с нов целеви инструмент. Колкото до идеята за общ бюджет на еврозоната (в рамките на бюджета на ЕС или не), той би преследвал по-дългосрочни цели, а не само справяне с краткосрочни шокове.

Общият бюджет на еврозоната и финансовото министерство на еврозоната са идеи на френския президент Франсоа Макрон (виж например речта му в Сорбоната). Има сериозни разлики с идеите на Еврокомисията, например, Макрон поставя акцент на инвестициите. На този етап такива решения са малко вероятни, но не бива да се изключват други модификации, които де факто да узаконят Европа на две скорости. Това може да включва промяна на статута на Еврогрупата, която сега е неформален орган, въпреки че по всеобщо признание Марио Сентено, новият й председател, има по-малко влияние от предшественика си Йерун Дейселблум.

В краткосрочен план дебатът вероятно ще бъде доминиран от институционалните въпроси поради силното присъствие на ведомствени интереси в Брюксел и отсъствието на силни национални лидери (след кризата в Каталуния, трудното раждане на новите правителства в Холандия и Германия, вероятността изборите в Италия да не излъчат силно правителство и т.н.).

  • Очаквайте подробно изложение по тази тема