България в еврозоната

Home » България в еврозоната

От какво зависи приемането на еврото

Освен Маастрихтските критерии, важни са реалната конвергенция, корекцията на макроикономически дисбаланси и качеството на институциите.

Критерии

Това са т. нар. Маастрихтски критерии (включени първоначално в Договора от Маастрихт, 1992 г. и възпроизведени в сегашния Договор – виж Документи).

Те се отнасят до постигането на устойчиво сближаване, измерено чрез показатели за стабилност на цените, бюджета и валутния курс.

Критериите са пет (четири, ако се обединят фискалните):

1) Инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителски цени – до  1,5 процентни пункта над средната стойност на трите страни с най-ниска инфлация (изключват се страни с прекалено ниска инфлация поради извънредни фактори – outliers);

2) Бюджетен дефицит като процент от БВП под 3%.

3) Държавен дълг като процент от БВП под 60%. Възможно е изключение, ако темпът на фискална консолидация се оцени като достатъчен, за да се прогнозира изпълнение на критерия

4) Дългосрочните лихвени проценти, измерени чрез средна доходност по десетгодишни държавни облигации, не бива да надхвърлят с 2 процентни пункта средната стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация.

5) Стабилност на курса към еврото – измерва се при спазване на диапазона на отклонение по време на престоя в ERM ІІ.

Критериите трябва да се изпълнени по устойчив начин, тоест оценяват се предходни развития и прогнозите за показателите в бъдеще.

Последната оценка за спазване на тези критерии се отнася за 2015/2016 г. и бе публикувана през юни 2016 г. България покри тези критерии – без последния, защото формално не е член на ERM ІІ. Прегледът се прави на две години.

Реалната конвергенция, която обикновено се определя като сближаване на доходите и жизнения стандарт (БВП на човек от  населението по паритет на покупателната способност) не е обявена изрично като критерий в Договора. ЕЦБ застъпва по-широко виждане за реална конвергенция като сближаване на структуратата на икономиката с тази в еврозоната.

В дългосрочен план реалната конвергенция подкрепя номиналната като намалява риска от асиметрични шокове, докато Маастрихтските кретирии, които осигуряват финансова стабилност, подпомагат догонването на доходите (например, чрез привличане на инвестиции)

Реалната конвергенция е условие според редица документи на ЕЦБ и ЕК. Това е така, защото реалната конвергенция заедно със структурните и институционалните индикатори е условието за постигане на устойчивост на Маастрихтските критерии (грубо казано, една страна може да „натисне“ инфлацията преди присъединяването към еврозоната, но ако икономиката й е слаба, тя е застрашена от шокове).

Ниските доходи (БВП на глава от населението от 49% спрямо нивото в ЕС) са основна пречка за допускането на страната в ERM ІІ. Това стана ясно от изявления на вицепрезидента на ЕК Валдис Домбровскис и на главния икономист на ЕЦБ Питър Прат. Според финансовия министър Владислав Горанов неформалното изискване е доходите на глава от населението да достигнат 70% от средното ниво в ЕС.

Кои са основните стъпки

Влизането в еврозоната преминава през ERM ІІ и Банковия съюз. Сроковете са примерни и се основават на заявеното намерение за подаване на молба за ERM ІІ през юни 2018 г. Няма краен срок за престоя в ERM ІІ. Ако България не отстрани макроикономическите дисбаланси или не отбележи напредък в конвергенцията, датата за приемане на еврото може да се отдалечи във времето.
  • Присъединяване към Единния надзорен механизъм (Банков съюз)

    2018?

    Инициативата следва да е на БНБ.

  • Споразумение между БНБ и ЕЦБ

    ? 2018

    Споразумението се отнася до механизма на интервенции и предхожда одобрението на заявката за ERM ІІ

  • Заявка за членство в ERM ІІ

    юни 2018

    Заявката (молбата) за присъединяване в ERM ІІ се подава от БНБ и правителството. Тя се предхожда от консултации с Евросистемата, ЕЦБ и ЕК за определяне на дата и ангажименти, които страната ще поеме (например, те може да свързани с трудовия пазар) и съвместно определяне на дата за членството.

  • Приемане в ERM ІІ

    2018?

    Решението се предхожда от преговори с Евросистемата и комисията за определяне на валутния курс и допустимите колебания (България ще запази борда), като решението се взема от Икономическия и финансов комитет.

    Решението се взема на база на споразумение между между правителството и централната банка на страната кандидат, финансовите министри на страните от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централни банки на останалите страни от ERM II (Дания).

ERM ІІ - период на оценка до 31.12.2020

  • Оценка на ЕЦБ и ЕК за изпълнение на конвергентните критерии

    юни 2021?

    ЕК и ЕЦБ могат да направят оценката в редовния си Конвергентен доклад (2020 г.) или по искане на страната

  • Одобряване на членството в еврозоната

    2021? (най-рано)

    Решение на ECOFIN (Съвета на финансовите министри) за приемане на молбата за присъединяване към еврозоната. С това решение са установява и курсът, по който местната валута ще се конвертира в евро. Следват Решение на Европейския съвет и Европейския парламент. Финално решение на Съвета по общи въпроси (той представлява Съвета на ЕС в случая)

  • Национален план за обмяна

    преди Е-day

    Националният план за обмяна определя периода, в който двете валути ще циркулират паралелно, евентуален краен срок за обмяна на левове, присъединяването към TARGET, разяснителната кампания, редица технически и административни мерки. Трябва да се променят десетки закони. Възможни са преходни периоди, например, запазване на лева в договорите

  • Въвеждане на еврото

    1 януари 2022 ?

E-day